Какво стана за 16 години? Подигравахме им се, че са бедни, но ни задминаха
1 януари 2007 година - Европейският съюз се уголемява с присъединението на две нови членки – България и Румъния. Оттогава за двете страни постоянно ще има един и същи етикет - най-бедните в Европейски Съюз. Положението не е било по-различно и преди този момент. В идващите години обаче Румъния се движи по-бързо от България, а в този момент към този момент я изпреварва доста.
В началото на прехода да вземем за пример - през 1989 година, Румъния имаше 2 пъти по-нисък Брутният вътрешен продукт от България на човек от популацията. През 2006 година, малко преди влизането ни в Европейски Съюз, този индикатор към този момент е съвсем подравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок Брутният вътрешен продукт спрямо България. Оказва се, че Румъния задминава освен България, а и Хърватия, като се изравнява с Унгария и Португалия.
А единствено преди две години България можеше да се похвали, че е изпреварила поне Румъния
Според данните на Евростат за риска от беднотия и обществено изключване за 2020 година у нас делът на хората, които са в риск от беднотия и обществено изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от популацията. Пак от същите данни - междинният годишен приход (след приспадане на всички налози и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, до момента в който у нас е 4612 евро. Сега междинната годишна заплата (преди облагане) в Румъния доближава 13 хиляди евро, до момента в който в България е с към 20% по-ниска.
По отношение на риска от беднотия трендовете в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни - до момента в който у нас делът на бедните се усилва, в Румъния той понижава, тъй като през 2019 година е бил 36,3%.
Сравнението сред България и Румъния във връзка с заетостта и недоволствата от липса на работа демонстрира същите трендове, както и за каузи на бедните. В Румъния работа имат 65,6% от хората в трудоспособна възраст, до момента в който в България - 68,5%. Но у нас междинната оценка, която дават хората на работата си, е 6,4, до момента в който в северната ни съседка е 7,2 по 10-степенната канара.
Същото е и във връзка с жилищните условия. 45,1% от румънците населяват жилища, в които няма обособена независима стая за всеки човек над 18-годишна възраст, до момента в който в България в това състояние са 39,5%. Само че румънците са по-доволни от жилищните си условия, тъй като им дават междинна оценка 7,4, до момента в който българите - 6 по 10-степенната канара.
Още по-голяма разлика се вижда, в случай че се погледнат данните на Евростат за покупателната дарба. България има прогрес, само че много муден. Например през 2010 година индикаторът е 45% от междинното равнище в Европейски Съюз, а през 2022 година стига 57%. Само че в Румъния покупателната способност от 53% през 2010 г. се подвига на 75%.
Подобна е наклонността и при вложенията, в случай че се измерят през образуването на главен капитал. За интервала 2010-2022 година действителният растеж в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%.
Само за последните 5 година средногодишният действителен растеж в България е 0,2%, до момента в който в Румъния е 5,1%. С струпване се оказва, че в румънската стопанска система се влагат 57% повече средства по отношение на 2010 година, а в българската - с 3% по-малко
По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством паритетна покупателна дарба, Букурещ към този момент е по-богат от Виена и изпреварва София два пъти. Нетната междинна заплата в българската столица е съвсем равна на тези в румънската - 1017 евро против 1100 евро. Но действителната продуктивност на труда за района към Букурещ приблизително на година се повишава със 7,9% - съвсем четири пъти повече от България.
Значителна разлика има в минималната заплата - в Румъния тя е 515 евро на месец, откакто бе вдигната 15 пъти от 2011 година насам, а у нас - 400 евро. Но по междинна чиста заплата сме по-добре, тъй като в северната ни съседка е 690 евро, а у нас е 743 евро.
По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно състояние. Съседната ни страна занапред ще строи своя магистрален пръстен, същото следва и в България. Жп линиите са в сходно положение като българските, само че това може скоро да се промени.
В опазването на здравето двете страни през последните години непроменяемо се класират на последните места в показателя Euro Health Consumer в Европейски Съюз. Но и тук Румъния е с едни гърди напред с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, демонстрират данни на Евростат. А единствено преди три години е било противоположното - северната ни съседка е била на дъното в Европейски Съюз с 584 евро на човек за здравни грижи, до момента в който у нас са се давали 587 евро.
Лошата вест за България е, че Румъния има големи шансове да ни изпревари още повече. Редица проучвания в Европейски Съюз демонстрират, че откакто дадена стопанска система премине прага от 70% по отношение на междинния за съюза Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, следва бурно развиване. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава съображение да се счита, че румънската стопанска система ще продължи да се движи бързо и скоро да догони средноевропейското равнище. За България такива изгледи към този момент няма.
Днес двете страни още веднъж са пакетирани, само че за Шенген. Вероятно скоро ще стане ясно дали Румъния няма да ни изпревари и по този индикатор, влизайки преди нас в зоната за свободно пътешестване, написа " 24 часа ".
В началото на прехода да вземем за пример - през 1989 година, Румъния имаше 2 пъти по-нисък Брутният вътрешен продукт от България на човек от популацията. През 2006 година, малко преди влизането ни в Европейски Съюз, този индикатор към този момент е съвсем подравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок Брутният вътрешен продукт спрямо България. Оказва се, че Румъния задминава освен България, а и Хърватия, като се изравнява с Унгария и Португалия.
А единствено преди две години България можеше да се похвали, че е изпреварила поне Румъния
Според данните на Евростат за риска от беднотия и обществено изключване за 2020 година у нас делът на хората, които са в риск от беднотия и обществено изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от популацията. Пак от същите данни - междинният годишен приход (след приспадане на всички налози и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, до момента в който у нас е 4612 евро. Сега междинната годишна заплата (преди облагане) в Румъния доближава 13 хиляди евро, до момента в който в България е с към 20% по-ниска.
По отношение на риска от беднотия трендовете в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни - до момента в който у нас делът на бедните се усилва, в Румъния той понижава, тъй като през 2019 година е бил 36,3%.
Сравнението сред България и Румъния във връзка с заетостта и недоволствата от липса на работа демонстрира същите трендове, както и за каузи на бедните. В Румъния работа имат 65,6% от хората в трудоспособна възраст, до момента в който в България - 68,5%. Но у нас междинната оценка, която дават хората на работата си, е 6,4, до момента в който в северната ни съседка е 7,2 по 10-степенната канара.
Същото е и във връзка с жилищните условия. 45,1% от румънците населяват жилища, в които няма обособена независима стая за всеки човек над 18-годишна възраст, до момента в който в България в това състояние са 39,5%. Само че румънците са по-доволни от жилищните си условия, тъй като им дават междинна оценка 7,4, до момента в който българите - 6 по 10-степенната канара.
Още по-голяма разлика се вижда, в случай че се погледнат данните на Евростат за покупателната дарба. България има прогрес, само че много муден. Например през 2010 година индикаторът е 45% от междинното равнище в Европейски Съюз, а през 2022 година стига 57%. Само че в Румъния покупателната способност от 53% през 2010 г. се подвига на 75%.
Подобна е наклонността и при вложенията, в случай че се измерят през образуването на главен капитал. За интервала 2010-2022 година действителният растеж в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%.
Само за последните 5 година средногодишният действителен растеж в България е 0,2%, до момента в който в Румъния е 5,1%. С струпване се оказва, че в румънската стопанска система се влагат 57% повече средства по отношение на 2010 година, а в българската - с 3% по-малко
По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством паритетна покупателна дарба, Букурещ към този момент е по-богат от Виена и изпреварва София два пъти. Нетната междинна заплата в българската столица е съвсем равна на тези в румънската - 1017 евро против 1100 евро. Но действителната продуктивност на труда за района към Букурещ приблизително на година се повишава със 7,9% - съвсем четири пъти повече от България.
Значителна разлика има в минималната заплата - в Румъния тя е 515 евро на месец, откакто бе вдигната 15 пъти от 2011 година насам, а у нас - 400 евро. Но по междинна чиста заплата сме по-добре, тъй като в северната ни съседка е 690 евро, а у нас е 743 евро.
По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно състояние. Съседната ни страна занапред ще строи своя магистрален пръстен, същото следва и в България. Жп линиите са в сходно положение като българските, само че това може скоро да се промени.
В опазването на здравето двете страни през последните години непроменяемо се класират на последните места в показателя Euro Health Consumer в Европейски Съюз. Но и тук Румъния е с едни гърди напред с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, демонстрират данни на Евростат. А единствено преди три години е било противоположното - северната ни съседка е била на дъното в Европейски Съюз с 584 евро на човек за здравни грижи, до момента в който у нас са се давали 587 евро.
Лошата вест за България е, че Румъния има големи шансове да ни изпревари още повече. Редица проучвания в Европейски Съюз демонстрират, че откакто дадена стопанска система премине прага от 70% по отношение на междинния за съюза Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, следва бурно развиване. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава съображение да се счита, че румънската стопанска система ще продължи да се движи бързо и скоро да догони средноевропейското равнище. За България такива изгледи към този момент няма.
Днес двете страни още веднъж са пакетирани, само че за Шенген. Вероятно скоро ще стане ясно дали Румъния няма да ни изпревари и по този индикатор, влизайки преди нас в зоната за свободно пътешестване, написа " 24 часа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ